РУСИН – ВИДЕН БЪЛГАРСКИ УЧЕН

Това преди 09.09.1944г. е белоемигрантът проф.Иван Кинкел от Брянск, професор по политическа икономия в Юридическия факултет на Софийския университет. Той е социолог със световна популярност, основател и председател на Българското социологическо дружество. Той особено набляга на “теорията на расовата борба”. С расовите особености той обяснява човешката култура и целият обществен живот на хората. Според него наследствените заложби са първични и определят обществения живот на хората. Според Кинкел физиологичните и психичните особенности са неотделими и от това становище Кинкел преценява дарбите и способностите на отделни европейски раси. На северната раса той приписва склоннос към философско мислене, държавна организация, дори към романтична любов. На южните раси, към които причислява и славяните той приписва качества, обратни на качествата на северната раса.

Кинкел определя нацията като продукт на расова смес, а психологическия й облик счита за неин единствен белег, който пък е продукт на расовите заложби.

Подобно на Владикин, Кинкел в расовите си възгледи не засяга антисемитизма, който обикновените расисти поставят паралелно с расизма.

От 1945 година насам по расови проблеми е табу да се говори.

След Втората световна война «победителите” се съсредоточиха върху геноцида над евреите и наложиха забрана върху изследванията по расови въпроси. При формалното равенство на расите единственно евреите манифестират недосегаемост. Те строят паметници на холокоста в центровете на европейски градове без да се допитват дори за чувствата на местното население.

Макар покрити с мъчение, закани и забрани, въпросите за верността на расовата теория и нейната научна стойност, особенно евгениката, се поднасят от живота – от поведението на циганите и хронически кризисното състояние на многобройните негърски държави, от многобройните домове за умственои физически недъгави хора и разходите, които обществото прави за издръжката им.     

Иван Григоров, Бургас