ВОЙНАТА В ИНТЕРНЕТА
Трябва най-сетне да си признаем, че ние българите не бяхме подготвени, нито за Първата, нито за Втората световни войни и затова историята мина отгоре ни като валяк. Днес, когато се тюхкаме и дразним от биологическите отпадъци, които са се окопали в централната държавна власт, то нека сме наясно, че това стана възможно благодарение липсата на Българска геополитическа школа, липсата на училища за държавнически кадри и дипломация, липсата въобще на разбиране за мястото и ролята на българските Народ и Държава в Балканската, в Европейската, ако щете в Световната история и политика!
Сблъсъкът между Германския Райх и СССР бе продължение на конфликта между Кайзерова Германия и Руското Царство. Затова пък Вермахтът и Червената армия не бяха обикновени армии и огромните жертви, които дадоха тези два европейски народа във войната не могат да бъдат разбрани, ако тогавашните събития се разглеждат в плоскостта фашисти-антифашисти. Цялата западна и съветска историография след Втората световна война представяше един образ на тази уникална епоха в криви огледала, в чийто разкривен образ нямаше нищо разумно и единствената му цел бе да докара едно по-мащабно оглупяване на населението в така наречените "победени" държави. Днес в епохата на интернет и телекомуникациите дирижирано оглупяване на широки слоеве от населението вече не е възможно и в това се състоят надеждите за скорошен обрат в хода на европейските работи.
Германия и Русия бяха врагове в продължение на две световни войни и това обслужи антиевропейски интереси и сили. Като краен резултат от това продължително германо-руско противопоставяне Европа се обезкърви и западна биологически. Тази биологическа немощ вече към края на 20-ти век докарва след себе си миграцията на огромни маси от неевропейско население с африкански и с азиатски произход в Западна Европа. В Източна Европа пък циганското население неконтролируемо се размножава и допълнително утежнява и без това утежненото положение на източноевропейските народи. Тези афро-азиатски и цигански маси носят със себе си една култура, враждебна на всякакви европейски ценности. В днешно време, концентрирайки се в цели анклави от Европейската суша, тези неевропейски биологически образувания създават условия за все по-нарастващо напрежение и отварят нови фронтове на противопоставяне.
Твърде показателно е, че в края на август 2010 година в две европейски страни, без логистика между издателствата им, на пазара излязоха две съдбовни книги - „Германия се самоликвидира”(“Deutschland schafft sich ab”) от Тило Сарацин (Thilo Sarrazin), но и българският сборник с доклади под общото заглавие „Демографската катастрофа”, Русе, 2010. В тези две книги са приведени достатъчно доказателства за това, че бялото европейско население намалява и застарява, а в някои европейски страни даже изчезва за сметка на придошли чуждорасови имигранти с друга конфесия, други обичаи, друга култура, които са съвсем различни, а в някои случаи и остро противопоставени на европейските такива. Демографският проблем в България, но и в Европа, е свързан с редица други негативни социални процеси в областта на бита, икономиката, националната сигурност, културата, образованието, религията, традициите, морала.
Считам, че за всички европейци вече е пределно ясно, че без изграждането на единни европейски въоръжени сили, които да контролират положението в континентална Европа противопоставянето ще продължи да ескалира и огнищата на междуетническо напрежение ще се разрастват все повече.
Антон Рачев, Русе
Октомври 2010 година