СЪЩНОСТ НА ЛЕГИОНЕРСКИЯ СВЕТОГЛЕД

Легионерството поддържа онази основана на историческия опит философия, която вижда в народностите цялостни организми със свой собствен характер и жизненно развитие. Затова легионерството схваща живота на българската народност като нещо цялостно и автономно. Всички форми на живота на един народ са жизнени само тогава, когато са негови собствени, а не взети от другите – когато са оригинални, а не подражателни.

Има един период в историята на България, когато макар и в груба форма, се проявиха истински българските схващания за живота на народа като политически и социално организирано цяло. Това е епохата на нашето възраждане и освободителни борби. Тогава българското съзнание по необходимост и по инстинкт бе враждебно на всичко чуждо. Малкият брой хора с европейско образование, които имаше по онова време в страната, враждебността срещу всичко гръцко и турско, фактът, че начело на борбите трябваше да застанат хора от самия народ, лишени от знание за модното в Европа, говори, че тези хора са изразили в идейните си схващания и начин на действие българският поглед за нещата, за обществените отношения и смисъла на държавата. Така е като се започне от Паисий и се мине през Раковски, Левски, Бенковски и толкова други деятели на Възраждането и се стигне до родоначалниците на художествената ни литература като Каравелов, Ботев, Вазов. Имаме пред себе си хора, дълбоко вкоренени в родната почва и носители на спонтанното българско чувство за живот. Нищо по-просто и по-естествено няма в това: устоите за съвременното устройство на българския живот, българската философия за живота, какъвто е светогледът, да бъдат извлечени от духовното завещание на епохата, която възкреси нашата свобода и държавно съществуване.

Когато един народ води борба за свобода и държава, когато е насочил цялата си душа към себеутвърждаване, тъкмо тогава той е най-близо до истинските извори на своя живот. Ние можем да твърдим, че легионерството е рожба на същия инстинкт, който напътстваше възрожденците-революционери.

Те се бореха за национална правда и този принцип сега е в основата на легионерския светоглед. Всеки народ да бъде свободен и да има собствена държава. Това е първият принцип на легионерският светоглед.

Вторият принцип на епохата е естественият подбор. Именно през епохата на борбата за национално освобождение политическите и бойни ръководители на българския народ се избираха по личните им качества, а не по имотно състояние и привилегировано положение в обществото. При това те бяха демократично излъчени народни водачи. По същия начин се издигаха и издигат дейците на Легионерското движение.

Третият принцип на онази епоха, но и на Легионерството е националната идея. Тя излиза от традиционния български светоглед и цели запазването и възхода на народността. Несмесването с чужденци и друговерци е стара българска добродетел. От нея днес той отстъпи и губи.

Четвъртият принцип на легионерския светоглед, идващ от дейците на Възраждането, е принципът на социална справедливост. Чувството за справедливост е органически внедрено в душата на българина и то е стара българска добродетел. То е било винаги един от неговите най-силни инстинкти. Няма искане, което българинът да не посрещне с готовност, ако е мотивирано с изискването за справедливост. Това е много добре известно на всички деятели, които имат връзки с народа. Фактът, че това чувство е било занемарено от политиците в течение на дълги години, за съжаление, е верен, но тъкмо тук е удачността на легионерското действие, което спонтанно насочва към възраждане на тази добродетел, която като мощна сила е крепила народа ни през вековете.

Георги Кьосев, Ямбол