СЪДБА ИЛИ ПОЛИТИКА?
След възстановяването на Съюза на Българските Национални Легиони (СБНЛ) на 28 ноември 1998 година той продължава да бъде организация на реда и да се придържа към конституционните методи на борба и на всички възможности, които съществуват в една парламентарна република.
Изключение от тази тактика и стратегически цели Съюзът на Българските Национални Легиони направи през комунистическия режим. Когато съществуваха опозиционните партии легионерите влязоха в тях и дадоха живот на тяхната дейност против комунистическото управление (вероятно авторът има предвид периода 1944-1949, бел.на ред.). Същевременно след забраната на опозиционните партии, много легионери се организираха в конспиративни организации за въоръжена борба срещу комунистическата власт. Разкритите легионерски конспирации през първите десет години на комунистическото управление на България са стотици. Стотици и стотици са смъртните присъди по тях. Тактиката и стратегията прилагана в различните периоди на антикомунистическата борба описва самата комунистическа Държавна сигурност. Димитър Х. Попов в книгата си “Дългата нощ”, С. 2002г. помества един доклад от архива на ДС именуван по следния начин: “За състоянието на оперативно-агентурната работа по царските офицери, легионери, полицаи и бивши фашисти за 1955г.”.
В този доклад на ДС за легионерите се казва следното: «през изтеклата година се получиха агентурни сведения и други данни, от които е видно, че легионерите продължават да заговорничат против народната власт, променят методите и формите на вражеска дейност, включват се в нелегални организации, пишат и разпространяват листовки с вражеско съдържание, провеждат вражеска агитация за предстояща война...”
Този дълъг доклад на ДС завършва така: «голяма слабост в агентурно-оперативната работа през отчетната година по линиите е, че неса взети достатъчно мерки за разработване и наблюдение на най-опасните врагове, минали през затворите и ТВО, получили школовка и сега много умело конспирират, като в повечето случаи дават вид, че са се приобщили.”
Някой беше казал: няма по-величествено нещо от това да гледаш борбата на мъжа със съдбата. Особенно ако този мъж е легионер и се бори срещу комунистическата Държавна сигурност. Защото в тази борба важат думите на Наполеона: «няма вече съдба – има политика!”
За България!
Иван Григоров, Бургас